ето политам
рея се горе,
горе в небесата
точно там се случват
чудесата

може би там е измислено
всичко което сме ние
може би ще го усета
без то да се скрие

отговор не получавам
ще живея и ще се надявам
ще плувам и ще плавам
засега при всички вас оставам!

да ще има хора които да те прочетат
да ще има хора които да те оценят
да ще има хора които ще ме мразят
да ще има и хора които ще ме обичат
винаги ще има хора които ще
стоят в прахта след мен и ще тичат
озадачени от лирическо надмощие - сразени!
ще чуват безкрайните сирени на реалността
ще се чудят откаде е дошла ненавистта?
но аз няма да ги мразя, аз не мразя никой!

всеки има мнение
всеки има зрение
всеки има лично отношение
но каквото и да е то към мен
аз имам прозрение - знам че ще има
хора които ще ме оценят
знам дори сега че има хора които ме ценят
а това според вас кои сте?
мои приятели - без вас съм нищо
безкрайно много ви ценя
и когато сте до мен добър ще е деня!

оставаш вцепенен
отчужден от проблемите
на изминалия ден -
започваш да мечтаеш
поглеждам те в лицето - сияеш
облян от небесна красота
пробудена е в теб
душевна доброта

чувството е невероятно
колкото красиво,
толкова приятно - пренасяш се
в друг свят един единствен
посипан с звезден прах -
тук няма проблеми а само смях

но когато утрото
наближава ти потъваш
в забрава и отново
зареден посрещаш
най - хубавия ден !

Под яркото слънце пуши чадел,
топи се снега, сякаш повален от шрапнел !
Вади RIZLA от хладилната чанта,
Hey kids, do you believe in Santa ?

Горкия снежен човек,
от коза заприлича на тюфлек.
Целия се разтапя, не може да го спаси даже и влек !
Почервеня целия, заприлича на ряпа.
Някой да сложи на Слънцето тапа !

По пътя нагоре почти е станал на вода,
на него не му пука и продължава да пуши трева !
Но как да му помогнем деца,
Още е рано докато падне нощта
и студа вземе превес
дотогава ще е паднал снежния фес !

Викат му снежния човек - непукист !
Иска коз - най-големия каприз !
И възниква най-сложния въпрос -
дали ще падне морковния му нос ?

на този отговор
няма въпрос
но пък за това
затрупан от перипети
отново съм бос
някой казват че съм
виртуоз
на словестното изкуство
може би са прави и го
казват с чувство
но какво съм аз без теб
човек пишейки,
а сякаш празен портрет
перипет или парапет
случаен и изискан
от мозъка изтискан
от мен поискан

но ти си далеч
а перипетите са много
не искам нищо освен
да се доближиш
да ме погледнеш
и да полежиш
поглеждаш небето
и мижиш, мислиш
и кръжиш, а аз
обичам ябълков сладкиш!

What's goin on in this fuckin world
i cant understand even a word
from this mad society
a lot of people - variety
but i can feel the anxiety
in my mind
my frustration
no imagination
just a creation
what's wrong with tha nation!

Everyone's talkin'
im the man who walkin'
and trying to realize
is everything alright
i walk step aside
like a general observer
and i collect people's data like a server

No one even notice
what's goin on around
do i have to announce
that the world turns
and my wound burns
from the anxiety
of this society
no one DO CARE
everything for "him" is a flare
do i have to yell on Trafalagar Square !

People see, the world is not like used to be
everything is different
on almost every street an accident
IINCIDENT - from the past
it was so rare at last !

стоиш и мислиш
замислен
поглеждаш ме
умислен
и не можеш да отгатнеш
дори малко да загатнеш
потъваш - не изплуваш
всичко сънуваш
за мен бленуваш
от всичко се вълнуваш
искаш но не можеш
опитай се или омитай се...

безкраен кръгозор
на странни мисли
поглеждаш настрани
никнат размисли

но за какво?
за какво са ти?
пийни вода
и отговори на
въпроса ми
какъв си ти?
стоиш безмълвен
и безмислен
поглеждаш мен -
доста умислен
не съм измислен!

любител на абстрактното
както и обратното
римов талант
шампион на трикратното
словосъчетание
нямам капка негодувание
към тези които не разбират
себе си визират
в мен те нищо провокират
оставям да се взират…да се взират